Помощ при аденоидни вегетации (трета сливица)

Този проблем е характерен за ранната детска възраст между 6 месеца и 5-6 години. Получава се струпване на лимфна тъкан подобна на тази, от която са изградени и видимите небни сливици. Това струпване на лимфна тъкан е част от общата група подобни структури в устата и гърлото, които изпълняват защитни функции. Фарингеалната сливица е нормална структура за детската възраст, която след пубертета обикновено закърнява. По различни причини- алергии или инфекции това натрупване на лимфна тъкан разраства по обем и се нарича трета сливица. Вследствие на това се появяват поредица от симптоми, които са мъчителни за децата и те стават често боледуващи.

Първото, което прави впечатление е запушеният нос, от което детето диша през устата. Сънят му е неспокоен, хърка през нощта и/или скърца със зъби, гласа му е гъгнив. Детето е отпуснато, лениво, нервно, страхливо и с лоша концентрация. Храни се бавно, не сдъвква добре храната, капризно е при избор на храна.

Хроничната инфекция на третата сливица е най – често при децата между 3 и 6 години. Получава се постоянен секрет от носа, от който детето подсмърча, опитва да издуха или се стича във фаринкса и причинява нощна кашлица и/или сутрешно гадене. Детето има често челно главоболие, за което не се намира обяснение. Може да развие хроничен максиларен синуит или повтарящ се среден отит. При късна диагноза вследствие дишането през устата се променя лицевия скелет и се оформя т.нар. аденоиден фациес. Освен това физическият капацитет на детето е по- малък и с намалена умствена активност, дори изостават в развитието си.

Трябва да имаме впредвид, че това е периода през който детският организъм получава своята имунна компетентност, т.е тялото се запознава с повечето чужди антигени посредством контакта им с лимфоидната тъкан на сливиците разположени в устата и гърлото (общо осем на брой). Чрез образуването на B-лимфоцитите в тях организма е в състояние да се защити при повторно навлизане на същия антиген (независимо от мястото на проникване). Ако не му помогнем го “обричаме” за дълъг период на респираторни проблеми. Поради гореизложеното, оперативното премахване на третата сливица (а и на двете небни) трябва да става при определени индикации.

Съществуват немалко хомеопатични лекарства с много добър ефект при увеличена трета сливица, които намаляват обема на разрасналата аденоидна тъкан и лекуват възпалението и.

Agraphis nutans – типично лекарство при аденоидни вегетации. Подходящо при деца с голяма склонност към простуди. Страдат от постоянна секрация от носа, хронични инфекции на гърлото, често водещи и до глухота.
Baryta carbonica – използва се когато сливиците, в това число и третата се засягат при всяко излагане на студ, влага, дори след изстиване на краката. Неблагоприятно им се отразява и топлината, слънцето. Добро средство при много болки в гърлото, трудно преглъщане и когато болните деца получават спазъм на гърлото. Обичайно това са мудни, бавно схващащи деца, страхливи, с поведенчески проблеми.
Baryta muriaticum – подобно на горното лекарство. Различава се по склонността към спазми, крампи, гърчове. И то се използва при хронични катари на носа, ушите и бронхиалното дърво.
Calcarea phosphoricum – използва се при слаби, високи деца. Много капризни, раздразнителни, постоянно в движение. Разболяват се при всяка промяна на времето, течение. Добре се чувстват при топло, сухо време, през лятото.
Carcinosinum – изпозва се при аденоидни вегетации, с постоянна хрема, посмърчане, хъркане по време на сън, алергии. Много подходящ при много чувствителни деца, към всичко заобикалящо ги. Често с чувство за дълг от малки.
Tubercullinum – средство когато третата сливица е значимо увеличена, както и регионалните лимфни възли по врата. Такива деца страдат от сухота в носа, отделяне на секрет след хранене, неспокойни нощем, спят с отворена уста. Имат рецидивиращи отити. Разболяват се от най – малкото излагане на течение, промяна на времето. Много добре се повлияват от престой в планината и борови гори.

Не бива да се подценява и физиотерапията при тези деца.