Четири типа характери

Следващите думи имат за цел да покажат, че работата на хомеопатите е едно потапяне в света на пациента, за да вникнат в проблемите му и да му помогнат.
Всеки човек е индивидуалност, но хората могат да се групират по „типове”, които обобщават многообразието на характерите според техните прилики и разлики. По долу ще ви представим четири типа нагласи към живота. Разбира се трябва да се познават условията на детството, в които се е формирал всеки характер. А от друга страна хора с открита и свободна позиция спрямо живота не могат да бъдат фиксирани в дадени рамки. Така, че в случая става дума за фиксирани(склеротични) типове поведение. Основно това са форми на себичност, развила се чрез частични провали на израстването и съзряването.

Тип „Щурец“

Става дума за деца израстнали в обкръжение, което не увеличава неговата виталност/сила, а изгражда изнежен характер. Те почват да вярват, че могат да си осигурят защита чрез глезене от страна на другите или саморазглезване. Нагласите на такова дете се развиват към увеличаване на неговата несамостоятелност. Личността, която се развива на тази база е слаба, но и демонстрира постоянна слабост и страхливост като послание към обществото. А то е следното – аз съм малък и несамостоятелен и всички вие трябва да ми помагате и правите живота ми по – лек. През целия си живот се опитва да избегне трудностите в живота. Страда от суровостта на външния свят. Чувства се самотен и изоставен. Чувства се значим само ако някой се занимава с него. Сред хомеопатичните лекарства има доста, които символизират и представят този тип и са подходящи за лечението му. Например такива са – Bambusa, Chocolate, Hydrogenium, Lac caninum, Magnesium muriaticum, Saccharum album.

Тип „Звезда“

Възниква подобно на предходния тип чрез разглезване и прекалено внимание. Но този тип реагира активно на социалнопотискащата среда, за разлика от пасивното поведение на щуреца. Звездата насочва живота си към възхищението на околните. Най – характерната му черта е суетността. Неговата максима е , който ми се възхищава е настроен приятелски към мен. Ако изпадне в ситуация на критика се чувства засегнат и реагира със страх или агресия(рядко и с двете прояви). Това са хора за които живота е сцена , на която представят своите постижения(често измислени). Живеят винаги в напрежение, защото трябва да изглеждат по – красиви, по – умни, по – сръчни отколкото са в действителност. Има едно хубаво сравнение подходящо за тях – стъпват постоянно на пръсти, а това е много изтощително. Рухват когато загубят очарованата си публика. Тогава се превръщат в щурец с неговите страхове и симптоми. Важно е да напомним, че става дума за псевдозвезда! За този тип хомеопатията предлага Cannabis indica, Platinum, Veratrum.

Тип „Нерон“

Той е продукт на сурово и лишено от обич възпитание, на което той отговаря с активност и още по – голяма суровост. Базисни при този тип са своеволието и своенравието. Такива деца искат да властват и да държат в подчинение своето обкръжение. Този тип има несъмнени лидерски качества, които могат да се изродят в деспотичност. При определени условия „разумния Нерон” е смел и донякъде обективно ориентиран. Той активно и борбено се справя с реалността, на която се опитва да наложи свояте идеи. Често самоувереността е доста силно подчертана. При патологични случаи несъмнено е свръхкомпенсация на чувство за крайна малоценност. Ако се провали изпада в състояние на смотаняк. Сред хомеопатичните медикаменти подходящи за случая са Anacardium, Lycopodium, Spongia, Sulfur.

Тип „Смотаняк“

Продукт на строго възпитание и липса на любов. Нуждата от самозащита го води до себичност. Той живее затворен в себе си. Всъщност не го е грижа за нищо и никого. Поради своето обезсърчение отбягва включване в социума. Държи на собственото си спокойствие и избягва социалните контакти, т.е.ги е минимизирал. Често заема такава поза, сякаш светът и хората не го интересуват, но това е показно поведение. Така те държат живота си под око и смятат, че няма да търпят поражения. Въпреки, че са инертни и при тях стремежът към признание и власт може да е много силен. Но той е скрит зад липсата на активност, която създава впечатление за тъпота. Някои „смотаняци” наистина могат да бъдат определени като слабоумни, без да са всъщност такива. Ако безразличието доминира дълго време се стига до липса на пригодност към социума и индивида не успява да се справя с елементарни изисквания на живота. Хомеопатията предлага доста лекарства, които могат да се използват в подобни случаи – Conium, Helleborus, Hyosciamus, Opium, Petroleum.

Всичко изложено е от учението на Кюнкел за неврозите. Прозренията му бяха преоткрити и днес са много актуални. Поместваме ги, защото ни карат да се замислим какво сме ние, как постъпваме с децата си и как можем да прескочим бариерите в живота си. В основата на неговата теория е себичността – това означава страх от живота и от ближните, самосъхранение и прекален стремеж към сигурност. Себичността стои много близко с нарцисизма и аутизма, които намираме при душевните заболявания, но все пак бележи определена граница. За Кюнкел неврозата е отхвърляне на факта, че всеки в определени граници е господар на своята съдба. Невротичните заболявания не ни връхлитат отвън, те са създадени от нас самите. Неврозите са комплекс от оплаквания, чрез които оправдаваме страха си от живота и завишаваме своята човешка стойност. Затова и всяка невроза е поредица от лъжи. Невротикът само привидно се бори срещу своите симптоми, но той се нуждае от тях, като алиби за начина си на живот. Различните форми на невроза имат и различен избор на симптоми. Например при типовете „Звезда” и „Нерон” присъства клаустрофобията(страха от тясно пространство) за да оправдае желанието им да се разпростират безпрепятствено. Агорафобията (страх от открити/големи пространства) засяга типа „щурец”, а и понякога „звезди” защото не обичат да бъдат оставяни сами и без внимание. Изобщо страхът е основен проблем на всяка невроза. Това дали се признава е отделен въпрос.
Целта на хомеопатичното лечение в тези случаи е да върнем тези хора в реалния свят, да преодолеят стената от симптоми, които са издигнали и да поемат отговорноста за състоянието си.
Ако вземем групата на „щуреца” например, повечето хора са мили, приветливи, лесно се привързват и са много разсеяни. И все пак всяко лекарство има свои особености.
Chocolate – е подходящ за нежни характери, с много безпокойства, както за ежедневните неща, така и за бъдещето. Чувстват се изоставени, сами. Изолацията ги притеснява и търсят подкрепа.
Hydrogeium – намира място при пациенти, които живеят сякаш в нереален свят. Имат различно усещане за време и пространство. Изглеждат странно в очите на останалите със собствената си обърканост. Поради всичко това търсят закрила.
Lac caninum – използва се при хора, които се оценяват като маловажни, имат много ниска самооценка. Приемат се за неугледни, грозни. Всичко това води до много страхове при тях – от болести, насекоми, мръсотия, полудяване.
Така, че хомеопатията ни дава възможност да намерим път към всеки болен и да възстановим хармонията в душата му, да отворим прозореца към свободата му.