Консултация на дете(и ролята на родителите)

Това е случай от моята практика, който помествам с цел да ориентирам родителите какво се изисква при прегледа на детето им, и кое е важно за хомеопата. Защото когато майките за първи път доведат детето си, често са неадекватни по три причини. Първо са много притеснени за болното си дете, второ са неподготвени и се изненадват от „различните” въпроси – те познават само разговорите с педиатъра. И трето не са обърнали внимание на важни детайли от състоянието на детето и не съдействат в хода на консултацията. Затова ще опиша един конкретен случай, за да видите как протича хомеопатичното интервю. Няма нищо необичайно, но всяка дума и действие имат значение. Дете на една година, от един месец започнало често да боледува. Не е боледувало в кърмаческата възраст, освен от леки хреми, които освен с морска вода не са третирани по друг начин. Родено от нормална бременност, без никакви проблеми с ваксините. Наддавало добре през целия период. Вече ходи стабилно, казва доста срички и успешно имитира всичко, което му се каже, включително и играчките в кабинета – куче, коте, крава, които вижда.

От един месец започнали внезапни повишения на температурата до 39 градуса, по – често вечер, докато през деня е добре. На два пъти пило антибиотици, след което се оправяло. Но всичко се повтаря и до момента. В един промеждутък в този период тръгва и на ясла. Това постави и въпроса, дали това не е проблема? Но боледуванията почват преди яслата.Освен това ходи с удоволствие , не плаче сутрин, играе с децата и се чувства в свои води. Изясних и въпроса дали е било подготвяно по някакъв начин за яслата? Оказа се, че не е. Заведен направо при децата и дори след третия ден, не го прибирали на обяд в къщи.

Детето е едричко, с бяла кожа и руса коса. Постоянно е в движение в кабинета. Не се притеснява от мен(като чужд човек), взема играчките и всичко, което му прави впечатление. Според майката е много любопитно. Например, ако тя готви, детето домъква столчето си и се изправя до нея – наднича в тенджерата и дълго наблюдава, готово да бърка само. Няма страх от нищо досега. Много обича животните и им се радва. Доста палаво дете. Ако реши, че иска нещо и не му се позволява, проявява инат и дори почва да крещи. Засега не го наказват, опитват да му обясняват. Не може да заспи, ако има шум или светлина из къщи – става и отива да види какво правят. Спи по корем, глава забита във възглавницата, а дупето е навирено. От както е почнало да боледува спи много неспокойно, дори плаче и вика по време на сън. При заспиването главата му се поти доста. В последната седмица през деня често пипа ушичките си, което демонстрира и в кабинета. За това е преглеждано от УНГ специалист, който отговорил, че има заден ринит и застоя на секрета дразни рефлекторно тъпанчето. Има и единични окашляния, но през нощта не е чувано. Няма паразитни навици. Биберон търси само за нощния сън. От няколко месеца има дребен обрив – малки, червени пъпчици, пръснати по цялото тяло. Още от бебе има подобен обрив по дупето.

Трябва да знаем, че тръгваме от добре уточнени физикални симптоми към общите – поведение, емоции.
В хода на прегледа следим и поведението на родителите. То най – добре подсказва как се възпитава детето. Например ако му се говори остро, строго; не обръщат внимание какво прави из кабинета; постоянно му правят забележки или не го вземат за да не ги оцапа и т.н.
В случая от събраната информация по – важни бяха следните симптоми – секрет по задната страна на фаринкса, високи температури вечер, с голяма отпуснатост и сънливост, болки в ушите. От поведението – свръхактивност, голямо любопитство, голяма активност вечер, плач по време на сън, обич към животните, инатливост, поза на сън – по корем. От така подбрани симптомите се насочих към Medorrhinum. Даден бе в потенция 30 CH, в три приема, след което детето се възстанови. След това бе дадено още два пъти и бе изчистен обрива, а детето стана доста по – сговорчиво.

По отношение на самия Medorrhinum бих изтъкнал няколко неща. Подходящ при деца на силните чувства и крайностите. От една страна – страстни и любящи, а от друга – груби, агресивни, с гневни изблици. Често се бият с другите деца и дори посягат да удрят родителите си. Намира място при деца, които обичат животните, макар че могат да бъдат жестоки към тях. Обичат също и цветята, хубавите неща, имат вкус за тях. Често това са деца до един момент учтиви, приятни и изведнъж стават истински „дяволчета”. Или били сред отличниците, а после стават изоставащи. Т.е. непостоянни в поведението си, вътрешно неотстъпчиви и жестоки. Затова медикамента се използва при поведенчески проблеми у деца, с които се работи много трудно. Важен фактор за употреба му е усещането за очакване. То влошава от своя страна оплакванията им. Мястото му е при деца с хронични катари – ринити, фарингити, ангини. Инфекциите протичат с обилни, гъсти и дразнещи секрети, устните им са сухи от дишането през нощта с отворени уста. Често са увеличени лимфните им възли по врата. Ако имат кашлица, тя е суха и непрекъсната особено през нощта. Могат да имат лек задух, със затруднено издишване. Добре се чувстват ако лежат по корем.

Бих завършил така – в хомеопатията наблюдението може да реши даден случай!