Какво е синдром на хроничната умора?

Касае се за заболяване, което поразява с предимство млади хора. Често болестта започва като обикновен грип, и не случайно е наречена грип на младите “кариеристи”, защото поразява най-често творческите личности – лекари, учители, журналисти.
Чувството за отпадналост, предизвикано от синдрома за хроничната умора, се запазва дълго време. Близките на болния го
приемат за напълно здрав, а лекарите често го считат за симулант. Основни признаци на хроничната умора са – постоянна
умора(бързо уморяване дори при незначителни натоварвания) без конкретна причина и рязко намаляване на работоспособността. Обикновено тези симптоми не преминават за период от 6 месеца и не се открива друго заболяване, което да предизвиква подобно състояние. Други по-малко типични признаци за настъпването на синдрома на хроничната умора са:

• остро начало на болестта
• повишена температура, дори треска, дълги субфебрилни периоди
• възпаления на гърлото, увеличаване на шийните/тилните възли, мускулна отпадналост
• промяна в някои кръвни проби говорещи за възпаление (макар често всички проби да са негативни)
• болки в различни мускулни групи
• разстройство на съня
• периодично главоболие, най–често тензионно
• депресия
• намаляване на интелектуалните способности – невъзможност за концентрация, несправяне с ежедневните служебни задължения
• повишена раздразнителност, свръхчувствителност.

Приема се, че при откриване на два основни признака и поне шест от второстепенните, трябва да се мисли за синдрома на
хронична умора и да се постави точна диагноза. При всеки човек болестта протича по свой начин – възникват нарушения от страна
на бъбреците, черния дроб, сърцето и органите на стомашно-чревния тракт, алергии, страхови изяви, без видима причина човек може рязко да отслабване или да опада косата му и други. Променя се поведението на болния – може да стане мрачен и/или
слаб и нерешителен. Синдромът често се крие зад други заболявания, но понякога е обратното – някои други нарушения могат да приличат на него. Затова диагностиката се основава на метода на изключване на другите заболявания – депресивни заболявания, гъбични и микробни инфекции, ХИВ-инфекция, следгрипни състояния, злокачествени новообразувания, злоупотреба с медикаменти и
алкохол, ендокринни заболявания и др. Оказва се, че този синдром се среща преди всичко у хората с отслабнал имунитет и с “опънати” нерви. Днес се приема, че синдромът на хроничната умора се дължи на вирус, който се активизира при благоприятни за него условия и поразява централната нервна система при генетично предразположените към това хора. Други учени са на мнение, че синдромът на хроничната умора се дължи на други вируси – респираторни, варицела, ретровируси, а трети подкрепят идеята, че причината са стресът и лошата екологическа обстановка. Лечението и досега не е уточнено и се движи в широки граници от антидепресантите до психо – и рефлексотерапия. Хомеопатията има свой арсенал от средства и те ще бъдат представени. Разбира се терапията се базира на принципите на индивидуалност, единичното лекарство, минималната доза и холистичното разбиране за болест.

Phosphoricum acidum – едно от основните лекарства за случая. Подходящ когато първо настъпва умствената умора и тогава се последва от физическа. Умората, слабостта прогресивно се засилват. Това са случаи на отпуснати, апатични хора, с намалена памет, трудно схващащи, които постепенно изпадат в депресия. Оплакват се от главоболие(тъпо като натиск), шемет в главата, сърцебиене, болки по мускулите, изтръпване в различни части на тялото, диария(един два пъти дневно, която е с тенденция за хронифициране), често потене и/или чувство за топлина. Правят впечатление първо – усещанията за натиск на много места по тялото, и второ – наличието на много секреции като пот, урина, диария, хеморагии. Добре се чувстват от топлина и след сън, от друга страна сякаш всички външни въздействия ги влошават.

Kalium phosphoricum – това е лекарство когато болния е в пълна прострация. За него и най – малката задача изглежда като непреодолимо препятствие. Често се използва при млади хора. Най–честите причини за срива са преумора от всякакъв вид,
много грижи, силни емоции. Болните са много нервни – раздразнителни, свръхсензитивни, с усещане за безпомощност и безнадежност, избягват хората. С нежелание вършат ежедневните задачи, трудно се съсредоточават, много разсеяни. Имат много страхове – от смъртта, бъдещето. Оплакват се от тилно главоболие, болки по мускулите и слабост(дори смятат че имат парализи), сърцебиене, световъртеж от типа на ортостатизмите – при ставане, лягане, резки движения. Добре се чувстват след сън и леки движения, всичко друго засилва оплакванията им.

Gelsemium – подходящ при слабост, която не позволява на пациента да се справя с ежедневието си. Чувстват се неспособни да извършват умствена работа поради липса на острота на ума и разсеяност. Затова се страхуват да поемат нови задачи. Чувстват се неспособни за нищо, с притъпени сетива – реагират мудно. Предпочитат да останат сами. Оплакват се от шемет в главата, сънливост, нарушено зрение, тремор в крайниците, нарушена походка. Облекчение имат след обилно изпотяване, уриниране, продължително движение, от алкохол. Влошават се от емоции, студ, влага, жега, никотин.

Picricum acidum – медикамент за хора буквално рухнали от
умора след умствено свръхусилие – изпит, решаване на бизнес проблем, важен проект и други. Загубват всяко желание за работа, не предприемат нищо. Чувстват се много слаби след всяко усилие, дори четене на книга. Често казват, че са като оглупели, сякаш не разбират и това което до вчера са знаели! Имат усет за парене по главата, гърба, крайниците. Добре са след
почивка – сън, лежане.

Могат да се използват и други препарати като – Ignatia, Muriaticum acidum, Nux vomica, Silicea, Stannum, Tubercullinum. Опитът показва, че могат да се използват както потенции 30 и 200 СН, така и високи разреждания с еднакъв успех.